Tqloto_tekst_Desi_red

ща се като прашинка във въздуха, та топлото тяло-ембрион
в съприкосновението си със студеното-въздуха бива одушевено.
Като това одушевяване обаче се осъществява в една
непрекъснатост, чрез едно реверсивно, постъпателно-възвръщащо
се движение – самото то движение и указващо и изискващо
движение – вдишването и издишването. Така хармонията
и душата биват определени посредством езика на оксиморона
– съчетаване на антитезите: топла-студено, влажното и
сухото – класическите четири качества. Определяне-снемане
на всеобщия космогоничен принцип на съзвучието. Още повече,
че то е сторено и посредством символиката на числата
– десетката, чиято свещеност и йератично съдържание се
разкрива в единството на съставящите я елементи, която е
постигната във веригата: 1 + 2 + 3 + 4 = 10. Вътрешна анамнеза
на тетракидата 38 , на четворката, която е числото на корените,
на изначалното и световното в космичното; числова
еквивалентност, изражение на най-тайното – свързването
в единство на най-дълбокото с най-висшето в абсолюта на
съзвучието, което е осъществено както между тяло и душа,
така и помежду живот и принцип.
Тетракидата е дълбинно космогоничен модел, тя е построена
по принципа на единното, едното, което се умножава, на
четното и нечетното, посредством тази връзка се разрешава
хармонията като всеобщ битиен принцип като снемане
на едното в умноженото. Космосът, единното посредством
безграничното, което е четното, и ограничаващото – нечет-
38
Тетракидата, от ст. гр.τετράς – четворка, числото четири; Изложението
следва основните концепции на Ксенофан, Филолай /Фрагменти № 30, 44–58/ и Аристотел
/Метафизика – 986, а 19–21/. На тетракидата би следвало да се гледа като
на космогоничен модел (както тя е представена тъкмо у тези философи), ето защо
реконструкцията може да бъде разгърната в мащаба на цялостно обобщение на отношенията
първоначала стихии – космос; стихии – стихии; човек – мироздание, човек
– човек, човек – същества и т.н.
162