Tqloto_tekst_Desi_red

листика, дори да е документалистика на инсценировката) като
случило се и съществуващо, осъществено в реалност – в плът.
Този сега виртуално, ултрирано, плазмено, постерно, билбордно,
повсеместно осъществен, възможен и достъпен (във всяка
точка на света) Рай заплашва реалността и самото тяло, което
го е приело в себе си, което го носи и рециклира през себе си в
своя действителен, което означава и чисто „плътски“ текст.
Тялото е призовано да живее в атавизма на своето предкултурно,
атавистично зверство на консумерческа овещественост,
където секс, страх и желание са слети в едно. Храната, властта
и вещта, явяващи другото, са пожелани от субекта в логическата
консеквентност, дадена в общност, а не в сукцесивност или
релативност на любовта-страст-страдание-изяждане-асимилация-живот.
Фрустрацията, неестествената обществена констелация,
която поражда терористични бунтове, крайно перверзни сексуални
томления и създава маргинални обществени групи като
скитници, бездомници, клошари и т.н., нетолерантността към
другото и другия, устоял на рекламния шаблонен стереотип,
е следствие именно от дисбаланса между призива към новото
съвършенство – употребата: „Консумирайте! Яжте, пийте, потребявайте!
Колкото повече, толкова по-добре!“, от една страна,
а от друга, забраните и невъзможността да се консумира, подчинението
на капиталната лъст, която изсмуква свободата,
волята, индивидуалността и живота в името на печалбата,
чрез съблазън, прилъстяване и вина. Съблазнителното е надетично,
маскирано като игриво естетическо, но е лишено от
каквато и да е било игривост и фриволна лекота, обрати и обмени
на свободи и мироглед. То е по-скоро брутално, натрапчиво,
недискретно и некоректно. Не предлага, нито моли, а заповядва
– „Бъди!“ – или „Не бъди!“, управлявайки и наставлявайки
с тези императиви съдбата и същността на човешкото, а не
само поведението и каприза, но предпоставяйки схематизма на
320