Tqloto_tekst_Desi_red

Водата
Питането за това какво е душата е част от питането за
това какво е животът и мирозданието и не просто какво е,
но и как е такова каквото е, а също и някаква хипотекстуална
антиципация изобщо на страховития въпрос – в онези два
пропозиционални модуса, съдържащи в себе си самото човешко
като човешко – устрашаващото: „Защо?! Защо е така както е?!“
и още по-ужасяващото: „И какво от това?!“. А философията е
питане-отговаряне на самия екзистенциален и непрозрачен въпрос,
който е скрит и прикрит в собствената си наличност и
очевидност, която се укрива разкривайки се.
Затова и първият гръцки философ Талес, от когото е останал
непостижимият хоризонт на познавателния устрем: „Γνω̃θι
σεαυτόν“ 16 , не просто търси първоначалото на битието α̉ρχή, а
в парадигмата на себепознанието заключава парвоначалото като
принцип на битието, който пронизва както всемира, така и
човека, който е част от него. За Талес водата – праформата и
стаената латентна сила, която лежи в основата на всичко съществуващо,
от която всичко възниква, е наличното и разпознаваемо
α̉ρχή на съществуването. Ето защо водата е субстанция,
която нито е възникнала, нито изчезва, а само се трансформира.
И душата като начало на живота е някаква преобразена вода,
нещо движещо. Душата у Талес 17 е живостта в самата материя и
трябва да се разбира в линията материя – живот – движение – душа;
консеквенция, която в един или друг вид ще се превърне в лайтмотивна
нишка на целия античен дискурс върху душата; ментален
рудимент, който никога не ще бъде напълно игнориран или надмогнат,
без някаква степен на афицииране, в който и да е говор
за душата.
16
Γνω̃θι σεαυτόν – „Познай себе си!“, надпис на входа на Аполоновия храм в Делфи,
както свидетелства Диоген Лаерций, освен на Талес се приписва и на Хилон.
17
По Аристотел. Метафизика I, 3, 20–22. София, 2002.
129