Tqloto_tekst_Desi_red

Красотата е възможна най-напред като въплътеност в-от
тяло и като начин на тялото да бъде в света и да се намира в
отношение динамична-диалогичност с обгръщащото го, както и
да се освобождава от всичко това и да не остава при нито една
от своите изяви, тъй като красотата в тялото е многомерна
в буквалността на трасформабилността и модуалността.
В полето и текстурата на тялото красотата има своя своеобразна
и уникална история – метаморфозична история, в чиято
многомерност тялото е богат актант на въплътености
на красивото въобще, на детското, ювенилното, цветущото,
свенливото, девичото, младенческото, зреещото, зрялото,
силното, могъщото, властното, пределното, дръзновеното,
омаломощеното, немощното, губещото, чезнещото, тлеещото
и т.н. в безкрайна поредица, в неизброими дискурси-въплътености,
които иначе не биха били доловими и направо биха
останали абсолютно непознаваеми и непостигаеми.
Тялото въплъщава и изразява красотата, в него тя има своята
естествена очевидност, която обаче надминава чисто родовия
смисъл. Красотата на човешкото тяло чрез-в-себе-си преобръща
тежко наличното, сгъстената материя, чистия таксис
на конкретността на плътта, като я сублимира. Красотата
се явява като онтологическо оправдание, тялото става сякаш
по-живо чрез нея, сякаш по-плътно чрез нея спрямо битието,
но в същия миг по посока на осезаването на цялото, красотата
напомня за райската плерома, където красотата на тялото е
всъщност собственото му сияние и безплътност. Красотата
дава не само сетивния, но и свръхсетивен, разумен елемент,
който да даде прозрението и обобщението на съгласуваността
и хармоничността на мирозданието. Красотата не е логично
построение, а структура от разумното отношение, което
дава оживотворено познание от непосредствеността на естествената
констелация на тяло-в-на-към-света, но и свят,
съдържащ-удържащ тяло. Голотата в това отношение е колко-
400