Tqloto_tekst_Desi_red

движението и вдишването (топлината, огънят) са самите
принципи на оживотворяване, но това са и психогоничните
принципи, по които е възникнала самата душа (по твърденията
на Алкмеон). Посредством движение и съчетаване на
противоположности топлината на огъня и студеният елемент
– въздухът, който може да се разбере като още неоживотворената
материя, както твърди Филолай, се поражда
всичко живо. На едно място у Аристотел има тълкуване на
питагорейската аналогия на душата с прашинка. Слънчевите
прашинки – топлината, във въздуха – студеното, са душата –
или това, което я движи, тъй като самите прашинки се намират
в постоянно движение:
Изглежда, че и това, което казват питагорейците, има същия
смисъл. Защото едни от тях твърдели, че душата са прашинките
във въздуха, а други, че тя е това, което ги движи. До този възглед
те дошли, понеже изглеждат, че са в постоянно движение дори и когато
владее пълно безветрие 37 .
При Филолай има подобна асоциация – от топлия слънчев
лъч възниква всичко живо, душата обаче бива създадена
само чрез съединението, съчетанието си с някакъв студен елемент
– въздуха. Всичко подвижно и топло, душата, както и
всичко подвижно и топло изобщо в човека – оживотворената
материя, се поддържа и подхранва от сродните съставни
части на космоса – в което се изразява цялостният мащаб на
космическата хармония, на самия космос като закон и изражение
на тази пронизваща битието хармония. Филолай достига
до едно ембриологическо учение, което разкрива движението
и опозицията топло – студено. Топлата сперма и топлата
утроба на майката – топлото тяло, получава душата си, рее-
37
Аристотел. За душата, І 2, 404 в, 18–25, с. 33.
161