Tqloto_tekst_Desi_red

и дава нови онтологически основания на конкретното, живо
тяло, което е принудено да бъде тълкувано и осъзнавано само и
единствено като биологически автомат, но не и като автентичен
дом на битието. Естетическият дискурс, както и само
изкуство, са пространства на свобода и човешко самоосъществяване,
оличностяване и себевглеждане, но също така убежище,
извор за избликването на нови екзистенциални аргументи.
Гладът и жаждата – тези стихии на страстта, те ни
сътворяват и поглъщат, но взирайки се в тях, все пак съхраняваме
надеждата – „Мъдростта е по-силна от съдбата!“– Fato maior
prudentia.
Присъединявайки жаждата и глада си към този древен възглас,
търсим нов път, нова вяра...
447