Tqloto_tekst_Desi_red

всепредствима, всеполагаема, панпреводима – разпростряна, в
който и да е контекст – вън от време-пространствения дефицит,
и това е съвършенството на нейната екзистенция. В
това се корени представимостта, която е удобна и уместна,
вписваема, поради неограничената си гъвкавост. Нито тук –
нито там, а някак между, помежду всичко, към препращаща
всичко, което може да бъде осъществено, директно, агресивно,
но не и мъчително, просто появено напълно явно в някакъв категоричен
и конкретен аспект. Безплътното тяло е мултифункционално
– то е буквално медийно, канал, посредник, мост,
между и все пак, самата цел на канала, на транслираното, защото
то е самата наслада на мечтаното, което се презентира
като актуално, и то тъкмо сега, в това тук, вгънато в настоящостта,
въпреки невъзможността, привидно овеществено,
въплътено, без да овещест вява и въплътява каквато и да е
било конкретност. В безплътието самата конкретност придобива
илюзорност, ефимерност и някакво безплътие и реене
между реалността, между действителностите, които, опитвайки
се да станат споделими в акта на комуникативната си
свързаност, са се неутрализирали и някак уеднаквили. Тъй като
предавател, канал и получател са съвпаднали в този неосезаем
акт на изгубване, на реене, на покрай в една паралогия, в една пара-пространственост
и пара-времевост. Безплътното тяло е
паралогично, то съхранява цялата онтична логика, но я пренася,
оставя я да увисва и по този начин я неутрализира, като довежда
екзистенцията до действителна невъзможност да обоснове
сама себе си и я превръща в свой собствен залог, чрез тази лъжа,
това симулакрично уподобяване-удвояване на световете, чрез
едно активно „като-че-ли“ се повтаря-подменя самата логика на
съществуването.
Статутът на вън от времето и вън от пространството
на безплътното тяло му дава възможност да бъде всевъзможно,
да се рее в действителността „като-че-ли“, да пребивава меж-
359