Tqloto_tekst_Desi_red

проявяваш в плътността и плътта на своето себе, на своето
тяло, и животът да е мое притежание, а не да е отчужден от
моята и само моя санкция, която аз легитимирам като необходима,
и на която не друг, а аз задавам единствено възможния
ù смисъл. В това се корени основната отлика между живота
присъствие и живота отсъствие. Присъствието е автентичност
на преживяването на битието, а отсъствието е опосреденост.
И макар Сартр да не достига напълно до идеята за
отсъствието, той го трасира като трансцендиране.
Всичко е на мястото си; всичко все още съществува за мен.
Но всичко е променено чрез един невидим полет и е застинало в
посока към нов обект. Появата на Другия в света съответства
следователно на несекващото изплъзване на цялата вселена, на
една децентрализация на света, която подкопава осъществяването
на моето „Аз“ по същото време централизация 24 .
Истината на погледа е истината на акта на гледането, където
се появява Другият, а ситуацията е изтъкана от „фактичност
и свобода“, но пределното овъншняване на свидетелство,
което отнема автономността и самогосподството
над реалността, автентичността на собствената санкция,
която непосредствено изявявам и обитавам. Тялото, появено
от погледа на другия е моето собствено тяло като обект,
отчуждено ми и чуждо, беззащитно, защото е подчинено на
друга генерираща го сила-власт, която му придава основания и
регулира реалността му в динамиката на своето преживяване,
а не на моето, и което ми възвръща моя образ, но като санкция
на другото, а не на моето. Този поглед е социално обусловен
и обусловяващ.
24
Сартр, Жан-Пол. Битие и нищо. Погледът. Т. 2. С., 1999, с. 78.
262