Tqloto_tekst_Desi_red

Душата не просто се намира в непрестанно възникване, но е
разкрита като причина за това възникване, през своята онтологическа
характеристика „само-движност“. А самата душа се
явява преход, връзка, превод на изначалния, вечен и неподвижен
разум, който я прехожда в своето битие, и се изявява тъкмо
като душа, в битието на вечната промяна. Душата, която се
намира посред екзистенциалния вихър на времето и сетивния
свят, също проявява себе си в цялото – това безгранично многообразие,
като подобно на разума, който има различни степени
на въплъщение, и тя се демонстрира-явява в различни степени
на одушевяване, на оживотворяване. Всичко това предполага и
предпоставя един всеобщ принцип на одушевеност, който във
философското наследство на Платон е назован като „космичес ка
душа“.
Изявата на вечния разум, прехода му в оживотворяващия
принцип на душата, макар и да остава винаги неин кормчия,
откроява не просто връзката (в един чисто диалектически план)
между разум и душа, а преди всичко невъзможността да се мисли
партитивно самият феномен на човешкото и на неговия разум.
Неотделимостта, реализирана в множество, повече или по-малко
имплицитни и-или експлицитни връзки между сетивен опит
и мислене, от една страна, а от друга, абстракцията като диахронно
натрупване, развиване и свобода на самия ра зум, който
рефлектира и проецира себе си.
Дискурсът за душата преживява съществен обрат, който
се отнася към времето на приемането на Дионисиевия култ
в Гърция 26 . Това е поврат, защото за душата започва да се мисли
настоятелно тъкмо като за безсмъртна и това става
characteristica substantiae, същностната отлика, през която
ще се гради перспективата на нейния основен модус и смисъл.
26
Ronde, Erwin. Psyche. Sellencult und Umsterblichkeitsglaube der Grechen.Tübingen,
1925, in Eng. Psyche, c. ІІ, London 1974, p. 11 – 105.
148