Tqloto_tekst_Desi_red

тежест, носене, като изкуство на разпознаването. Тялото се
ражда в-и-под ласката на ръката.
Ръката
Докосването, ласката, ударът, твърдостта, тежестта са
друга поява, друго оприсъствяване на тялото. Ръката е другото
познание за тялото, отвъд светлината, проицираността и
хоризонта на вписаностите и контекстуалността на включеностите.
Докосването е философия през мрака и въпреки него,
интимно знание без перспектива – тукашността като топика
на съвместността, буквалността на съдружието в действителното.
Ръката също зависи от пространството, но тя не се
нуждае от дистанция, отстояние за зрителен ъгъл, а напротив,
търси близост, ръката познава непосредствено, дори директно
субстанциално. Докосването е интимното появяване на тялото.
Съприкосновението, директната връзка-сблъсък-колизия
между тяло и тяло, тежест и тежест, наличност и наличност,
присъствие и присъствие. Докосването разконспирира тялото
като афективна тъкан, която няма как да не отговори, тук-реципрочността
има различно естество като докосване. Ръката
разкрива непосредствено присъствието и отсъствието в чисто
физически аспект. Докосването не само узнава, разпознава и
се натъква, докосването овъншнява скритото, стаеното, неизповедимото,
постига вътрешния израз в самия акт, в действието
на излизане-извън и допускане до моята собствена граница,
която парадоксално извежда до предела, до ципата на онтологията
като овъншненост. Актът на докосването е реципрочен,
съотнесен, това, което докосвам, ме докосва, докосвайки съм
267