Tqloto_tekst_Desi_red

непрекъснатото отместване и плаващият статут на границата
предполагат не само особена познавателна ситуация, но и
придават различен статут на самото познание, осъществено
и възможно в подобна контаминираща субект-обектна позиция.
Тялото е явимо като тяло, доколкото то е в обсега на моя сингуларен
опит и доколкото Аз мога да го установя, но не и вън от
това. Статутът – възможното познание за тялото, се дължи
на моята актуална сингуларна поставеност като субект-тяло,
характеризираща се със статута на субект-обектно цяло при
питането и отговарянето на проблема за тялото. Тялото нарушава
не просто познавателната дистанция, то изисква друг
познавателен метод, който да не нарушава смисъла на постигнатото
познание, но да отчете парадоксалността на иманентнотранс
цедентното отношение. Защото, за да бъде говорено тялото,
от тялото ex corpore 12 , би следвало да се има предвид, както
твърди и Сартър, че човек трансцендира всяко нещо в момента,
в който прави от него „свой“ предмет, когато го превръща в
предмет на своите преценки (като му придава например някакво
значение), на познанието си, на действията си. Иманентно на
себе си – тялото, тялото като субект, който пита и се отнася
към себе си, трябва да е излизане от себе си, да се одругости, самї
да трансцендира себе си, да се превърне в насрещност, като съвпадението
да не възпрепятства излизането.
Екскрибцията създава възможност за нов дискурс към тялото,
възможност за дускурса на проскрибцията, която е енергийно
контаминиране на традиционния акт на вписване, на дефиниране
и дескрибиране с акта на отписването. Екскрибцията е
освобождаване, проскрибцията е използване и осъществяване на
тази свобода в свободата на разбирането, защото тя прониква
в тъканта на мрежата на отношения, държи сметка за връзките,
за вписванията и ги проследява, но същевременно търси
12
Ex corpore, термин на Нанси, вж. Нанси, Жан-Люк. Corpus...
67