Tqloto_tekst_Desi_red

за непроницаемостта и неспасителността на тялото, което
е впримчено в съдбата си да бъде и да остава винаги тяло, невъзможно
за по-голяма проекция от тази на тяло, на дом на екзистенцията,
на неням свидетел, заключено в собствената си
смъртност, в помръкващия младенчески блясък на своето усилие
за екзистенция. Отровата на тази сладост от проекцията,
от обезплътяването на плътта „като-че-ли“ е ефектът на налудност,
„омаяност“, от който обаче няма спасителни въжета,
нито безвреден бряг. Шизофреничното разделяне между преживяване
и осъществяване на битието са коренът на различието
между не-тяло-изображение-образ-безплътен-симулакрум-проекция
и тяло-въплътеност-дихание-оприсъствяване-дом.
Опасностите на очарованието и омаята на безплътността
се коренят в несдвоимостта и несближимостта на едното до
другото, изгубеното съзвучие между самите човешки проявления
на всичко онова, което бива присвоявано и осъществявано
през човешкото, дори в технето на мимикрично-миметичния
режим на „като-че-ли“. Дълбокото отчуждение и отсъствието
от тялото са част от тази параноя на проецирането, тази шизофрения
на симулакрумното, което отнема самата автентичност
на живото, като я притегля към себе си, на пръв поглед
като компенсация за недъга и несъвършенствата на битийно
наличното – плътта и убогата ù бренност, които безсрамно
приз нават и оголват истината за жестокостта на реалното.
При все че безплътното и съвършено „като-че-ли“ на това отгоре
става строг, висок и непостижим коректив – един олигархичен
и тираничен образец, които понеже не е осъществен –осъществим
въобще в рамките на самото човешко, а е отчужден
от него, се превръща в репресия, в неутешима, неизличима и
незабележима тежест, която се простира и ляга върху всичко.
Това не е осъщественият в очертанията на самата личност
идеал, колкото и той да изглежда непостижим, например като
Ахил спрямо всеки друг герой, дори и спрямо хитроумния Оди-
352