Tqloto_tekst_Desi_red

пеене. Душата е θυμός 7 вълнение, трепет. (Разбиране от особена
важност като антиципация на Лиотаровата anima minima – душата
просветване, душата трепет и събуждане, за които и натам
ще имаме повод да споменаваме). Душата θυμός – обладание,
афект, страст, трепет, се противопоставя у Омир на разсъдъчното
разумно преживяване, което се обозначава от термина
νου̃ς, подсказващ съзнанието и мисълта, макар че съзнанието
е напълно тъждествено със сетивното усещане, което добре е
експлицирано в изрази като „мисли с очи“ и „мисли с диафрагмата“ 8 .
Самата диафрагма – φρήν също се разпознава като вместилище
на интелекта, помнещ, решаващ дори „хитроумен“ орган, който
се схваща понякога като самостоятелно същество; както е било
мислено и сърцето – вместилище на чувствата на сетивната
способност. Връзката е очевидна, когато се види един стар орфически
вариант на мита за Зевс и Атина, която се родила не
от главата на Гръмовержеца, а от неговото сърце, а самата тя е
богиня на бързата мисъл, на мъдростта. Атина запазва сърцето
на Дионис-Загрей и той възкръсва от-чрез собственото си сърце.
Отчетливата съвместност на дишането и съзнаването,
на диханието в гръдния кош и душата се откроява съвсем категорично
и артикулира ясно в специфичната обща, характерологична
по своята същност, употребата на душата като
νου̃ς и глагола дишам – πνέω. Както проличава в един фрагмент
от Одисея, където Персефона буквално „вдъхва“ – „душа-мисли-νου̃ς“
на сянката на Тирезий, който вече е сред безплътните
обитатели в подземното царство на Хадес – Аид:
7
θυμός, `о – старогръцки език. 1. душа, жизнена сила, живот, сила, мощ; 2. а) дух,
воля, желание, страст; в) апетит; с) решение, намерение мисъл; 3. а) душа, чувство,
сърце в) смелост, дързост, мъжество; с) вълнение, възбуждение, възбуда, страст, буйност,
негодувание, гняв, ярост; d) дух, душа, начин на мислене; в гл. конструкция ~
колебая се, спокоен съм, спомням си, предчувствам; ~ вземам присърце.
8
Вж. Лосев, А. Ф. Эстетическая терминология ранней греческой литературы
(епос и лирика). МГПИ, т. LХХХIII. М.,1954, с. 130–132.
113