Tqloto_tekst_Desi_red

се философ Демокрит, ефеският плачещ философ свързва душата
с огъня дълго преди самия Демокрит, но в един доста по-различен
смисъл. Според Хераклит душата е част от изначалния огън – „искрица“,
не просто като обобщение-образ на съвместността мeжду
движение и оживотворяване, но и посредством една по-дълбока
същностна връзка – логоса. Λογός според Хераклит е присъщ на
душата и е част от самото ù онтологично основание. Логосът
у Хераклит трябва да бъде мислен в една сложна съобщност между
смисъл-мисъл-слово-способност за разум, между артикулация и
способност, между закон и действие. Логосът е някакъв световен
разум, надбожествена, безличностна закономерност на Всемира;
висш анонимен прапринцип, съизмерим с χειμαρμενή – дълбокото
предопределение – съдба. Логосът у Хераклит е неотчленим
от огъня и въздуха: „Вдишвайки (във себе си) чрез диханието този божествен
Логос, ние, както казва Хераклит, ставаме разумни“ /Секст
Емпирик/ (Фрагмент № 16). А доксографът Аеций разбира Хераклитовия
логос като „въздушно тяло“.
Връзката между душата, логоса и огъня се осъществява
върху дълбоката идея на Хераклит за хармонията. Неведнъж
е отбелязвано, че неговото учение е космологическо и
естетичес ко 20 . Хармония в самите стихии, в собствените им
субстанции, в категориите и дори понятията. Хармония, която
се осъществява в-и-чрез противоречията „противоположните
неща са в хармония“ (Фрагмент № 8), която разкрива всеобщността
на общия смисъл, „защото смисълът е общ“ 21 . Освен
това хармонията се изразява през вечния противоборстващ
хаос на действителността, съзвучие през видимото: „Неявната
хармония е по-силна от явната“(Фрагмент № 54 ). Огънят
съдържа в себе си не само самата материя, но и нещо формално,
20
Лосев, А. Ф. История античной эстетики. Ранняя классика. Т. І. Гераклит.
Москва, 1963, с. 348.
21
Панчовски, Илия. Хераклитови фрагменти, с номерация по изданието на Дийс-
Кранц. София, 2000, по фр. 2, с. 7.
136