Tqloto_tekst_Desi_red

нещо, не на отвъдното, но не и слушане на гласа на живота, а мимикриране
в пустотата на всевъзможното „като-че-ли“. Фасцинацията
на безплътната плът примамва със сладостния глас на
сирените, в който зад насладата проечават чудовищните стонове
на повторно омагьосания от несъществуващото живот.
Безплътното тяло е осъществяване на безтелесността
„като-че-ли“ в конкретното мироздание на телесно достъпното
битие, на една непосилна в повърхността и плитчините си
дълбочина, която обаче увлича като глъбина и показва себе си
като екзистенциален хоризонт, като онтическо разпростиране,
разгръщане, като една всевъзможност на осъществяването.
Виртуалното „като-че-ли“ е най-напред възможното и всевъзможното
и това е най-силното му въздействие, самата енергия
на експресивността му, която е една неизчерпаема в разгръщането
си потенциалност. То е проекция на самата потенциалност
като такава, но и като „вътрешна“ операция на интимния,
оставен на себе си дух, но толкова близо до плътността
и интензивността на видимо-осезаемата континуалност, че
сякаш и съвсем „като-че-ли“, но преди всичко без памет тъкмо
за това „като-че-ли“, че може да си позволи кощунството да
замества, да бъде обект на мечтание и постигане на мястото,
на въплътеното, дишащото и телесно действителното. Тази
игровост обаче не уморява, тъй като е игра по правила, но правила,
разиграващи самата онтологическа ситуация, които чрез
мимикрия, уподобяване и мимезис достигат плътност и гъстота
на почти-битие на съ-битие в неговата единствена актуална
и артикулационна интимност – субективната реалност на
преживяване на плътността и въплъщението на съществуването.
Именно в този парадоксален виталитет и потенциална
зареденост на безплътните тела „като-че-ли“ се случва тяхната
екзистенциална значимост като феномени, засягащи самия
субект, прострени до интимността на конкретно и тактилно
индивидуално осъществимото съществуване.
354