Tqloto_tekst_Desi_red

повеля, а φύσις е спонтанната природа. Опозиция, която ще
подхранва и в постмодерността комплицираните биоетични
спорове – например при клонирането, намесата в ДНК структурите
и т. н.
Софистите открояват и още една дълбока характеристика,
посредством опозицията φύσις/νόμος притежават антропологичен
характер, те са съотносими спрямо човека – вътрешното
му раздвояване между закона на собственото му естество и
закона на човешкото му съжителство с другите, етоса-обичай.
Така се достига до конституционното за цялата Античност
разбиране на νόμος – редът-закон между хората, законът
по човешкия разум, разумният принцип в подредба на нещата и
самата разумност, която законът охранява, способства и спомага.
Дори опозицията е проведена в разграничаването между
половете. Жените са свързани с φύσις, те изразяват неговото
проявление, докато мъжът е свързан преди всичко с νόμος. „Жените
по начало клонят (поне от гледната точка на гръцкиия мъж)
към фюзиса, докато мъжете по начало клонят към номоса: мъжете
са способни на самоконтрол, докато жените стават истерични (думата
е с гръцки произход и буквално означава „да бъдеш изтръгнат
от собствената си утроба“). Мъжете правят и се подчиняват на законите,
но жените правят онова, което произтича от природата (
подобно на Федера, Медея и менадите на Бакхус).” 55
Опозицията φύσις/νόμος има космологическо естество, тя
е онтологически предпоставена. Самото битие е следствие
от любов и вражда (Хераклит), той е неустойчиво състояние
на вечна война, противоборство, съперничество – игра – агон.
Съдбата е космически агон, разумният ред на боговете е красив
и умен, защото е закон, срещу спонтанния тъмен хтоничен
хаос преди тяхното небесно лимпийско ясно-разумно лъчезарие
55
Платон. Закони. Книга Х (892c). Превод от старогр. Невена Панова, Георги
Гочев. София: СОНМ, 2006, с. 487.
206