Tqloto_tekst_Desi_red

Шаблонът, наложен върху тялото – отчуждението от тялото
като израз на моето собствено битие, предпоставя човека-тълпа,
маса, механизъм, консуматор, който просто няма
власт над модусите, които да изградят и изобретят уникалността
на собствения му живот. Тялото текст следи шаблоните
и начините за преодоляването им, като изобличава натрапливите
очевидности – модусите на осъществяванията,
констелираността на света в схемата на актуалното и допустимото.
Тялото текст представя една различна смислова констелация.
Тялото тук се мисли като начало, начало на едно ново
отношение на човека към самия него. Опитът да се разсъждава
върху тялото е особено интелектуално усилие, което изисква
преди всичко поредица от мисловни и стереотипни освобождавания
и ментални алетеи. Бунтът срещу статуквото на
схематичното отношение към човека е и питане за самата
етимология и естество на догмата; опит за нейното надмогване
посредством разбиране-разбулване. Новото присвояване на
човека от човека – ето целта на това интелектуално усилие.
Част от присвояването е на тялото. Както и опитът за мисленето
му в перспективата на цялостната човешка същност,
в перспективата на достойнството на личността.
Оттук и желанието да се проследят някои от най-съществените
културни напластявания и съдържания – вписвани, вменявани,
излъчвани от отношението към телесността, както
и да се дешифрират техните трансформации, следващи потока
на културния процес и промяната на статута и ролята на
изкуст вото и неговото произведение. Тялото се нуждае не само
от реабилитация, но от разбиране, което го разпознава като
онтологически фундамент.
Екзистенциалната наличност на тялото вече предпоставя
един естествен статут за разбиране, който трябва да бъде
освободен от културните напластявания, от хилядолетната
45