Tqloto_tekst_Desi_red

Безплътното тяло става възможно посредством спецификата
на виртуалното като плоскостно и прозрачно, което, се
оказва, не е толкова далеч от феномена на погледа и гладкостта и
хладината на зрението като такова. Колкото и да ни е трудно
да го признаем, постмодерността е ситуация на пределно материално
възприемане на мирозданието. Освен това тялото трябва
да се мисли не просто като дом на битието, екзистенциално
укритие на интимността на съществуването, пределен топос
и овъншняване на същностното, но и като излагане като видимост,
като граница на своето и ипсичното, което прехожда в
споделимостта на съзерцаваното и зримото. Тялото е в света
на видимостите, то се конструира не само от тежестта и самоусещането
в тактилната сензитивност, но и от погледа, от
другостта. Безплътието на тялото и отсъствието, разобщеността
са реакции на пределното материално бреме на света,
който бива мислен единствено през базисността на своето материално
като реалност и като присъствие. Виртуалността,
интернет, флуидните жанрове на визуалните изкуства, тоталният
дискурс на отчуждението са подобни реакции, ето защо
дори кино изкуството, неговото зараждане и развитие могат да
се видят в тези ракурсивни проекции, доловени от големия реформатор
на мисленето за изобразителните изкуства Панофски:
Именно киното и единствено киното отдава дължимото на
това материално тълкуване на вселената, от което независимо
дали това ни харесва или не, е пропита съвременната цивилизация
17 .
Киното като онирично и безплътно изкуство, чиято документална
и реалистична мощ на образа са парадоксално свър-
17
Panofsky, Erwin. Style and Medium in the Motion Pictures. – In: Film Theory and
Criticism. New York, 1947, p. 151–169.
379