Tqloto_tekst_Desi_red

женост на битие, в акта на екзистенцията като биващо само по
себе си, което е налично преди и осъществявайки се независимо
от всякакво познание, но и като пазиграфия, артикулация, онагледяване,
излагане на смисъла, който обаче е трансцендиран от
иманентността, в аспекта на ексапроприацията на Нанси. Откритостта,
която определя тялото като емпатически модус,
посредством който изобщо е възможна комуникативност и
разбиране, без те да бъдат релативизирани или превърнати в
нонсенси.
Откритост и изложеност
Пазиграфичността на тялото би била невъзможна без неговата
онтологична откритост, без спецификата на ракурса на
екзистенциалната му изложеност. Способността на тялото
да бъде открито и изложено, за да бъде налично, е предопределена
от неговия онтологичен парадокс – да не съвпада нито с
външността, нито със същността, да не може да бъде описано
през дискурса на субстанциалността, нито през този на вещността
и предмета. Тялото е парадокс на съвместността, но
не и съчетание на конституентите, а тяхно трансформиране.
Затова и в „Corpus“ Жан-Люк Нанси търси постигането
на тялото в истината на едно ново отношение, което се
състои в откриването на този парадокс на откритостта и
изложеността – външното като де-иманентнизирано. Тялото
се изплъзва както от парамет рите на подобни конструкти
като външност-овъншняване и наглед-онагледяване на същността,
така и от субстантивациите му като ексцерпция
на вътрешно-субстанциалното като презенс на самата същ-
79