Tqloto_tekst_Desi_red

като действително. По този начин се оголва самата абстрактна
онтологическа тъкан на познанието, на мисълта и тяхната
организираност в понятията.
Тялото изявява в себе си в собствената си тъкан, където
буквално се инкорпорират на „място“ и in carnis, деликатните
модулации на модусите на съзнанието. Перцепцията, представена
и осъществена от тялото, е перцепция в света и за него
с всичките му редукции, последици от съотнасянето. Огледалността,
стаена в погледа, е начин да се подчертае връзката и
лабилността, кризисността на виждането, на разпознаването:
Плътта на света (quale-то) е неразделност на това сетивно Битие,
което съм, и на всичко останало, което се усеща в мен, неразделност
удоволствие – реалност ...
Плътта е феномен на огледалото, а огледалото е екстензия на моята
връзка с тялото ми. Огледало = осъществяване на Bild на Нещото и
отношение аз – моята сянка = осъществяване на един (словесен) Wesen:
извличане на същността на нещото, на ципата на Битието или на
неговата „Привидност“ – Да се докосваш, да се виждаш означава да
добиваш от себе си такъв огледален екстракт. Тоест разцепване на привидността
на битието-разцепване, което вече се осъществява... 21 .
Тялото разкрива света не толкова като физическо обяснение,
а като невъзможност, като изобретеност, като присъствие
в-и-чрез, като въплътеност. От друга страна, феноменологията
на явеността на тялото в погледа-огледало откроява
ясно езика, текстуалността на самото движение на възприятието,
което е плътско и като такова е своето себе си в собственото
си движение. Тази енергийна акумулация на съдържание
на битие, това осъщностяване, чрез оприсъствяване. Погледът
21
Мерло-Понти, Морис. Работни бележки, Визуална картина – „репрезентация
на света“. – Във: Видимото и невидимото, с. 261.
259