Tqloto_tekst_Desi_red

Самодвижещата се душа
Едва ли би бил възможен какъвто и да е дискурс върху душата
без фигурата на Платон; този мислител, на когото може
би дължим знанието за своето безсмъртие или поне неговото
предвкусване. Без едрия, широкоплещест, огорчен поет душата
задълго не би могла да наложи темата за своето безсмъртие,
което е може би основната Платонова концепция за душата,
от която ще се породи цял един вихър от по-късни рефлексии,
припознаващи у видния атинянин, в чийто род били самият
законодател Солон и легендарният атински цар Кодър, баща на
идеалистическите дискурси и тези за безсмъртната психея.
Плътността на неговата философия обаче е в съгласие с основната
черта на античния мироглед – холизма. Но без той да
бъде положен като рецептивна предпоставка, учението за душата
на Платон би загубило своята завършеност и дълбочина,
както и немалко от трудността си. Без холистичната си акустика
проблемът за душата би се свел до невежите опростителства
на по-късните идеалистически надстройки на нескончаемите
серии на вечното възвръщане на „нео-платонизмите“,
в които отсъства преди всичко самият платонизъм.
Философията на Платон е задълбочаване на онова, което
е наследено като стремеж още от Хераклит и неговата изповед-откровение:
166
Тръгнах да диря самия себе си! (Фрагмент № 101)
Квинтесенция на характера и естеството на сократическото
философското дирене и питане, което в последна сметка е
самопознание; което, чрез проверка на ценностните представи,
е проверка на самото жизнено основание, проверка на живота
и на всичко онова, което го определя като такъв, което го осъ-