Tqloto_tekst_Desi_red

деактивиране на задържането се проявява и като погранична
ситуация на прелом. Ето защо кризата е свързана с телесността,
с телесната реминисценция на дискурсивния корпус, който
буквално влиза в сблъсък с предпоставките на проблема и
убегливостта на дешифриращата през мрежата на смисъла колизия.
Отприщването на енергията е довеждането до сблъсък,
„преболедуването“ на неустановеността и неозначеността на
изплъзващото се и намирането на винаги временно, но разтоварващо
и поради това утешително, компенсаторно удовлетворително
разрешение – значение.
Лексикалната археология на термина криза (κρίσις) и неговите
употреби и значения отвеждат до усещането, което
придружава всяка ситуация на криза, включително и
дискурсивната, мислена в аспекта на питане-отговор-разрешение-присъда,
търсене-намиране-осъществяване на смисъла.
Всяка кризисна ситуация пази в себе си семантичния атавизъм
на медицинския термин в развитието и стадиите при
описанията на болестта, където кризата е „решителен момент
в хода“, от който неминуемо се очаква разрешение, оздравяване-постигане,
възстановяване, осъществяване на нов/
съхраняване, утвърждаване на вече осъществен смисъл или
смърт – неговото разрушаване, отричане, анихилиране. Кризата
и в медицински, и в дискурсивен план е доказване или
опровергаване на виталистичната потенция, моментът на
промяна, необходимостта от трансформация. Кризата е
трудността да се артикулира-репрезентира всичко онова,
което в последна сметка не е дискурс, а работата на дискурса
е непрекъснато да репрезентира и презентира неща, които не
са и не могат да бъдат дискурс, или такива, които не се поддават
на дискурс. Тъкмо това обаче обосновава дискурса като
актуалността на кризисното и на неговото сублимиране-разтоварване-разрешение в
аспекта на друга възможна-желана, но и непостижима в актуалността на сега-то на
тук действителността, реалност.
53