Tqloto_tekst_Desi_red

на уникална, единствена, човешка и дори райска голота на човека.
Хулителната същност на акционизма и пърформативната
форма показва човека като съблечен, освободен от публичните
маски и роли, съблечен от кухотата на стереотипа. Тялото в
хепънинга е живо присъстващо тяло, което е съвършено различно
от идеалното тийнейджърско недорасло тяло на куроса-кората,
което днес замества функционално естетическия идеал,
макар и да не съвпада с него. Тялото в хепънинга и пърформънса
демонстрира невъзможна калокагатия (красива благост), за която
се изискват ценностни актове от страна на дълбинен етос
и естетис.
И най-вече преживяване на невъзможната свобода от погледа,
от тиранията на другото, и органичното въплъщаване на
самоволността на волята за независимост и неограниченост,
за необозримостта на свободното, което е свободно в откровеността
и архивите-истории на тялото. Смъртта парадоксално
вече не може да бъде понесена не само заради своята невъзвратимост,
заради факта, че поглъща цялостното човешко
усилие и го срива, не само защото ограбва окончателно аза от
самия него, аза от света и самия свят от неговото творение;
но най-вече защото накърнява пародийното, пароксистично сериозно
величие на телесното достойнство, опровергава орално-аналните
вечности на консумеризма и най-вече заради страха,
че пред смъртта се оказва, че битието притежава една различна
плоскостност и неочаквана дълбочина, съвсем непонятни
през буквализма на лустросаната и бляскава нарцистичност,
на утешителната философия на потока нужда-задоволяване,
глад-утоление.
Жалкото стои там, че днес смъртта е още по-ужасяваща,
защото се случва и като изоставеност, и като непреживяност,
като театър за едного, който не е проиграван-нормализиран
от културата в тъканта на нейния смисъл като поносимост
на съществуванието. Отсъстващото тяло е вече белег
423