Tqloto_tekst_Desi_red

докоснат. Интериорност и екстериорност са съгласувани неочаквано.
Ръката в докосването изразява скритата вътрешна
нагласа като докосване, като изначална драматургия на дюнамиса
на игрите и смените на ролите на активност и пасивност
между докосвано и докосващо, носено и носещо, държащо и държано.
Ръката разгръща синхронично своето естество на сетиво и
на инструмент, на дълбока изява на човешкото като действие
осезание-разпознаване и въздействие. Олицетворявайки способността
на човека да очовечава, да променя, овладява и подчинява
или да руши и унищожава. Ръката разкрива човека, тялото като
сила и власт, като дюнамис, като изява на активното и пасивното,
синтез на чисто човешко основание между активността,
инструменталността на онова, което се държи, и пасивно-потенциално
в това, което се държи или съдържа. Ръката, която
осезава, докосва и моделира, е границата между човешкия и животинския
свят, защото именно тя се превръща в първото оръдие
– оръжие и уред, инструмент – всички останали технически
инструментариуми, елегантни технологии и технета, всъщност
са приспособления към нея, те є са подчинени и са нейно
продължение. Онтологическата и оприсъствяваща сила на ръката
появява и разграничава предметите и самото тяло, изявява
битието динамически. През ръката делото и трудът намират
своя опора, практиката и практическото, утилиса и утилитарното,
намират основания именно в стилистиката на ръката и
естеството на силата и способността є. Сякаш почти всичко
приложно снизхожда до ръката, до дактилността.
Оприсъствяването и появяването на предметите, тялото
на другия, и собственото тяло, са свързани с акта на осезанието,
на дактилното откровение, чийто мащаб всъщност е
онтологическо проявление 30 . Докоснатото е настоящо, насрещ-
30
Любопитен факт и интересна етимологическа находка е, че думата длан и
268