Tqloto_tekst_Desi_red

дава и взема, погледът черпи и осъществява, той е нахлуване,
излъчване на битие и наличност, тялото като нахлуване в
битието с цялата грубост на реципрочността, властта, съблазънта
и насилието. Погледът разкрива връзката и диалогичността,
заложени в текстурата на тялото, онтологическата
фундаменталност на отношението на Зимеловата „размяна на
погледи“, която е и „особената“ и субстанциална основа на социалната
действителност – „носител на цялото човешко общуване“
22 . Взаимността, макар че тъкмо аз сам разбулвам себе си
за другия, е една изначална равнопоставеност, равенство – в ракурса
на една диалогична траектория, създала общ хоризонт на
непосредственото и аналогизиращото себе-о-познаване, което
е също така и игра на разменени действителности:
Човек никога не присъства за Другия, когато бива гледан от
него, а едва когато и той гледа Другия 23 .
Разбирането за реципрочността и връзката като интерсубективност,
като съвместност с другия по време и пространство,
като споделеност, е и също някаква историческа споделеност
и транспониране на изначалната констелация в нейния
социално-политически аспект. Погледът е пластичен медиум, в
който се установява гледищната петрифицираност и за Зимел,
погледът е път към обективацията и въобще инструментариум
за търсене на обективни форми. Крехка и временна, тази
съчлененост, кохерентна по своята същност, дори мигновена,
създава устойчиви модели, които могат да бъдат преживени
като различни аспекти на отношението прозрачност – непрозрачност,
изповедимост – споделимост, неизповедимост – несподелимост.
Но и явеност като цяло и съвместност, а една
22
Simmel, G. Sociology 1908. London, 1998, p. 87.
23
Ibid, p. 589.
260