Tqloto_tekst_Desi_red

но-обкръжено и принадлежащо на-и-в битието, като оживотворено,
като оприсъствяващо живото; но едновременно с това
и като непрестанно изходен и граничен, начален и краен пункт
на очевидността. Осъществявайки интенционален преход, както
забелязва Хусерл, в нещо повече, в нещо различно от себе си –
текст-паратекст вметка, съвместяване в космическия и онтологическия
паратаксис на съществуващото изобщо. Живото тяло
прескача себе си, отклонява се, междее и се трансцендира в този
нулев пункт, доловен от Левинас, който е мислим и като минимум
битие, от който се гради максимум съществуване; спрямо
представата, за да маркира едновременно живото и Другото,
за да илюминира Аза като настъпване, настоящост и предстоящост.
Акт и активност, които са възможни всъщност само
и единствено в пластиката на движението и динамичността,
чиято цел е някакво оцелостяване-съвпадане на живото със самото
себе си.
В това отношение танцът най-добре показва и изявява тялото.
Тялото-трепет, афект и действие-събитие. Хабитусът
на телесността като каквина на екзистирането, като битиен
текст, четим и състоящ се като четивност и прочетеност.
Ненаписан, но състоящ се текст; ням, но и не-ням; текст, саморазкриващ
се в емпатичността на метакинетичната естественост
на телесно-човешка констелация, който постига своя
смисъл и се разгръща в кинтагмите – μεταξύ, бидейки връзка,
свързаност, отношение и взаимоотношение, променя самото
усещане и понятие за сингуларност, вписаност и означеност. Тялото
написва живота, изпълнявайки естественото предписание
на живото, въплъщавайки свободата си в принудите и съставяйки
събитието на съдбата от случайността и произвола
на динамично неудържимото битие, като самото то също е
динамично-неудържимо. Тялото извежда от своята „тъмна“ кинетично-пластична
природа самата прозрачност на осъществяващото
се и състоящото се живо в откритостта в самата
290