Tqloto_tekst_Desi_red

е колкото едното, толкова и другото. Тялото се разкрива в
процес, собствения си процес на поддържане и осъществяване,
на разпростиране във времето, времеенето и изложеността в
пространството. Оттук тялото притежава близост с такива
онтологически феномени като времето и движението, а
не само с топиката и пространността. Завършеността и незавършеността
тълкуват тялото в неговата субстанциална
положеност на битие. Тялото сякаш преповтаря, снема самата
чиста структура на битието в себе си като линеарно движение
само в една посока, в логиката на гравитационните принципи,
на възвратните репризи и т.н. Омръзналият и банализиран
от употреба израз, че тялото е микрокосмос, който отразява
в себе си макрокосмоса, не просто е активизиран от завършеността-незавършеност
на тялото, но предполага снемането му
като приоритетна онтологическа характеристика, чрез която
съществуващото се осъществява като такова в способността
си за отношение, за взаимносвързаност – в една неподозирана в
мащабността си причинно-следствена верига.
Наличното тяло е напълно завършено и самодостатъчно,
то има всичко, то е пригодно за битие от началото, до края на
своята екзистенция. Тялото е завършен, осъществен проект –
биологическа-онтологическа единица. Завършено в смисъл, че не
може да бъде друго освен тяло, че е ненакърнимо цяло, от което
нищо не може да бъде прибавено или отделено, без да бъде нарушено
самото то. Тялото е атомарно, доколкото е завършено
в себе си като себе си; и като неприкосновеност на реализирана
и възобновяваща се форма на съществуване от поколение на
поколение точно в тези условия на света то е каквото е в света
какъвто е.
От друга страна, тялото никога не е само завършено, то е
по-скоро и дори още повече незавършено, то има нужда от непрекъснато
осъществяване, от поддържане. То преминава през някакви
трансформации, метаморфози, които са предопределени
97