Tqloto_tekst_Desi_red

и пряко подпомага оцеляването на вида, у човека тя неминуемо
привнася нещо повече, сублимира тялото, а то е първото
поле на изява-чувство-осъзнаване на прекрасното, като го завърта-преобръща
на-към въплътеността на смисъла и на самия живот.
Красотата притежава чисто онтолгичен смисъл, макар и
да трансформира самия онтологичен смисъл на ново равнище,
като надскача принципното безсмислие, полагайки го в неограничеността
на една абсолютна свобода, която сама по себе си
се изявява като игра и е игрова свобода, и свобода, която играе
и е способна на игрива игровост, без обаче да прекрачва в унищожаването
си или унижаването си, а напротив, винаги е самата
пълнота на свободата, която е напълно налична. Красотата не
инструментализира тялото, то не е оръдие, дори не е съсъд за
нея, а е нейна изява и оприсъствяване. Тази гениална интуиция
сякаш има още Ницше:
С помощта на красотата природата продължава да се размножава:
тя е съблазнителна примамка в услуга на поколенията. Природата
винаги продължава рода с най-съвършените екземпляри и ги държи постоянно
под око.
Какво нещо е красивото? – Усещане за наслада, което прикрива истинските
намерения на една волева представа. Чрез какво се възбужда
усещането за наслада? Обективно: красивото е усмивка на природата,
излишък на сила и чувство на удоволствие от живота. То е девствената
снага на сфинкса. Целта на красивото е да прелъстява към живот.
В какво се състои всъщност тази усмивка, тази лъстивост? Негативно:
прикриване на мъката, изглаждане на всички бръчки и добиване на
ведър поглед на душата 18 .
18
Ницше, Фридрих. Връщане към себе си. Избрани мисли от посмъртния архив.
Есен 1869 – края 1874 г. С., 2004, с. 37.
399