Tqloto_tekst_Desi_red

лични понятия за множественост и сила, именно за да се укаже
тази усет за менливост, трансформативност, за незастиналост.
Ако животът е самото движение, тялото като живо
въплъщава движението. От друга страна, мисленето на Аристотел
за душата като πρω̃τον κινύν, като първодвигателя
на всяко движение, като за център, който осъразмерява системата
от членове и органи, налага характеристиката на силата
и на дюнамиса като потенциалност. Духовните, душевните и
телесните движения са резултат, както смята Омир, на действащи
отвън сили, от една страна, а от друга, на силите, пораждащи
се и възникващи в самия човек. Затова в старогръцкия и
особено в Омировия език съществува едно неочаквано, от наша
гледна точка, преизобилие на понятия за силата, които детайлизират
множество и то твърде различни нейни състояния.
Тялото и душата, дескриптивно представени, а това означава
и възприемани, мислени през тези понятия – са като цяло акциденциални
– проявяващи се в мигновеността, в мига и самите
те мигновени, дори като осезание-разбиране. Тези акциденции
често са следствия от собствените пресичания, докосвания,
съвместности между душа и тяло на първи план, а на втори,
както и от взаимодействието със света, с това, което ги обгръща
или предустановява и предизвиква.
Дюнамис δύναμις е късно абстрактно обобщение на архаичните
представи за силата. Понятие, което конкретизира някакво
външно въздействие и реакцията към него като движение или
като проява и възможност. Силите биват щателно охарактеризирани
в прецизния Омиров лексикален апарат, тяхното нюансиране
и конотации дескриптират както образите на самата
телесна наличност, така и за формите на нейното осъзнаване.
Силата през кинетичната си същност се маркира винаги с κι̃κυς,
тя е и способността за движение, пъргавостта, бързината. Докато
силата в членовете, силата на ръцете и краката, която
също е и сила на желанието да се извърши нещо, да се впусне в
210