Tqloto_tekst_Desi_red

Погледът на другия скрива очите му; изглежда тъй, сякаш
той върви пред тях…
…аз усещам че съм уязвим, че притежавам тяло, което може
да бъде наранено, че заемам определено място и че в никакъв случай
не мога да избягам от пространството, в което съм без
защита – накратко, че аз съм гледан…
Другият като поглед е само това – трансцендиране на моята
трансценденция 25 .
Погледът ясно е разчетен като действие, като акт на нахлуване,
като укритие и обезоръжаване. Реалността на Аза като
действителност, дори като тяло се делегира на Другия (тялото
така става не дом, не обитание и мой собствен топос
атопично, т.е. то е принудено да отсъства от себе си като
топос на своето/моето, и вече е топос на другото и чуждото
като мое, но наложено, позволено, ревизирано мое, включително
като морално, допустимо и т.н. ), чиито репресивен апарат
ме показва, връща собственият ми образ към мен като някакъв
друг и при това напълно реален, основателен, срещу когото
няма как да възразя, защото „аз съм такъв, какъвто се явявам
на другия“ 26 . Раните от тази субституираност и йерархизираност,
на тази провалена симетричност и равноценност на осъществяванията,
се разчитат в постепенното отчуждаване от
собственото тяло, отписването на тялото от личността,
посредством репресиите на социалния или анонимен поглед,
който буквално се инкорпорира в интимно-несподелимата и
неизповедима реалност на Аза. Резултативността е обезплътяването
и изчезването на тялото, за което Сартр сигнализира
посредством указването на режима на трансцендирането.
Погледът на Сартр разкрива зависимостите между „човеш-
25
Пак там, с. 88–124;
26
Пак там, с. 31.
263