Tqloto_tekst_Desi_red

дът на родителя е първото огледало, в което детето се вижда...
Този решителен момент отбелязва едновременното пораждане на
неговото съзнание за другия (онзи, когото другият гледа) и от тук пораждането
на самото съзнание.
... погледът на родителят е въвел детето в съществуването 21 .
Погледът, указващ тялото, не просто го установява, не
просто указва съществуванието му, а се превръща в аргумент
за съществувание, основание за артикулация. Тялото осъществява
онтологичната свързаност между субекта и другия, ние осъществяваме
своята потопеност в битието именно върху тази
генеративна свързаност, от която извличаме екзистенциални
съдържания и битийни основания. Съзнанието сякаш възниква в
някакъв рефлекс на тази разположеност на тази съвместност,
който удържа в единство и непротиворечие факта на собствената
ми онтологическа обусловеност, на основаността ми
като тяло от тяло, на ориентираността ми като тяло на-към
тяло. Погледът е приз нание, огледало на субективната ми разобщеност,
когнитивно отстояние, в което реализирам своята
собствена действителност, чрез съотнесеността ми към другите
тела, към предпоставящата ме и ограничаваща в тяло чуждост.
Чуж дият става друг в съполагането на огледалното отношение,
от което двамата извличаме един общ екзистенциален
смисъл, който е и смисъл на-и-чрез връзката. Когнитивността на
огледалната ситуация е в оприличаването-проициране в позицията
на насрещността от една страна, а от друга, в осъществяването
на дистанционния акт на разобщаването, като основен
акт на когнитивност. Погледът е и огледалното признание на
екзистенциалния статус в наличността на самото тяло, както
съвместността на взаимното осъществяване, чрез желанието
за установяване:
21
Тодоров, Цветан. Живот с другите. С.,1998, с.79.
92