Tqloto_tekst_Desi_red

Красотата убива красотата
Днес съществуваме във време на уникален панестетизъм, на
една естетика на антиетоса, на привидната безцелна красота,
която непрестанно се заявява в своята прелестна неутилитарна,
нефункционална, уж автономно и дори автохтонно
безцелна прицеленост в самата себе си. Но това е лъжа, лъжа,
която подобно на манекенките, макар и наглед съвършена, е
презентиране на нещо друго, днес красивото е красиво не за
себе си, повече от всеки друг път в цялата човешка история.
Най-естетическите времена – посмодерността, са всъщност
време не на кризата, а на агонията и смъртта на естетиката.
Изявите в това естетическо общество, в това общество
на красотата, на самата красота, са просто несубстанциални
изяви на красотата като грозно, фалшификации, серии девалоризации,
смъквания, снемания, обезкървяване и подмени-травестии.
Красивото като грозно и невъзможното прекрасно,
неспособността за красота, анулираното възвишено очертават
рамките на този социум на спектакъла, този тотален
естетически театър, триумф без триумфиране, триумф на
трупове, а не на герои на кухини и празноти, скрити в маски
без ентусиазмически нимфолептични обземания от бога, и
дори без възможност-способност за катарзис. Възвишеното
не като вертикално възмогване, а само като хоризонтална
невъзможност за състояване на координатна оцелостеност.
Тоталността на грозното е тоталност на естезиса без етос,
на естезиса без катарзис, на естезиса без възвишено, защото
естезисът е бил разрушен не с взрив, с война и взривяване отвън,
а подобно на вирусната атака, чрез невидимо нападение и
рухване на основите посредством серия от вътрешни сривове
– имплозии.
397