Tqloto_tekst_Desi_red

тенциалните осъществявания на телесността. Във всеки акт
на разбиране има една неудържима енергия за сближаване. Разбирането
е близост, срещуположна на атавистичния ужас от далечното,
от новостта на непознатото, от хладната чуждост
на невъзможността поради отстояние и страха от хоризонта
на непостижимото значение. Разбирането е връзка, свързаност,
разбиране за семантичната и систематична мрежа, за вписаността
в „текстуалността“ на значенията и тяхната мрежа,
което вече не е ново означаване, а дисиминация на друго ниво,
когато същността е оразличена от конфигурацията и на собствените
и мрежовидни зависимости, които обаче са отчетени в
характера и типографията є. Разбирането е текст и контекст,
осмисляне на дистанциите и сближаване, разпознаване на връзките,
отношенията и значенията.
Тялото се нуждае от разбиране. Ние се нуждаем от приближаване
към тялото, защото сме се откъснали и отлъчили от
него, превръщайки го в тотален знак за собствените си проекции,
а с тази разобщеност от тялото заплашваме да разрушим
собствената си цялостност, която се усеща все по-далечна и
невъзможна. Близостта с тялото е близост със собствената
ни същност, носталгичен акт и ново изричане на делфийския
призив, от който човек никога не ще може да се избави като
императив и надслов, лайтмотивен паратекст и основа за динамичния
импетус на неговата устременост.
Проблемът „имам тяло“ е от онтологическо и екзистенциално
равнище, неговата наличност създава напрежение и изисква
разрешаване, но това е и проблем на всеки акт – „какво да се прави
с това тяло“, върху което съм положен като живот и живост, и
как то ме владее, как го владея и как се разиграва голямата драма на
съществуването покрай всичко това. Човекът днес съществува
в една особена ситуация на себенеприсвоеност, което най-напред
означава и неприсвоеност на тялото. Отчуждението от себе
си е отчуждение от тялото, което естествено дава отражение
43