Tqloto_tekst_Desi_red

транствено. Представа – не същност в пространството, но
в представата има пространство, това е, което в тяхното
представяне се представя като пространствена протяжност.
Представимата пространственост е също така и пространство
на съзерцанието. Тъкмо чрез това поразително приспособление
на съзнанието към външния свят, външният свят изобщо
може да бъде представен като „външен“ 2 .
В доловеното от Харман личи всяко отношение между
вътрешно и външно, пространствено и непространствено,
протяжно и непротяжно, изложено-открито и непредставимо-неизложимо,
както и между нетекстово и текстово. Всички
обединени от единството между битие и познание, като презумпцията
бива предпоставена, тъй като механизмът е заложен
в самия текст, в самото тяло; механизмът, удържащ разбираемостта,
самата понятийност, която гарантира откритостта
и разпознаваемостта, които, тъй или инак, следват ритъма
на цялостната екзистенциална констелираност. Защото по
класическата схема на Витгенщайн е невъзможно да се мисли каквато
и да е била вещ или предмет без пространство.
Всяко нещо е, така да се каже, в пространство на възможни
състояния на нещата. Аз мога да си представя това пространство
като пусто, но не мога да си представя нещото без пространството...
(Пространствената точка е място за аргумент) 3 .
Текстът и тялото се разгръщат като време и като пространство.
Имат своите характеристики като тяло във времето
и тяло в пространството, както и текст във времето
2
Hartman, N. Philosophie der Natur. Berlin, 1950, p.15.
3
Витгенщайн, Лудвиг. Логико-философски трактат. – В: Избрани съчинения. С.,
1988, с. 52.
232