Tqloto_tekst_Desi_red

проникване до дълбочината на съприкосновението със самото
тяло. Екс крибцията е следствие на разлъчеността на човека от
тялото, отчуждението и дори погнусата му от това, което
е, от реалност та – материална и психологическа, а защо не и духовна,
в която сам е вписал себе си. Енергията на екскрибцията
експулсира смисъла в едно друго поле, където въпреки невъзможността
на усилието и на неговия дискурс се постига нова ментална
трансформация, чиято цел е реабилитация на тялото
като тяло, завръщането на проблема за тяло към самото него,
а не отправянето навън или поредната подмяна.
Да пишем не за тялото, а самото тяло. Не телесността, а тялото.
Не знаците, образите, шифрите на тялото, но именно тялото
9 .
От-писването (excription) на нашето тяло, ето откъде трябва
първо да минем. Неговото в-писване-навън, поставянето му вънот-текста
като най-присъщото движение на неговия текст: самият
текст изоставен, оставен на границата си 10 .
Тялото е повече от всички възможни значения, които могат
да му бъдат приписани, то самото не е съвкупност от знаци,
не е компендиум, нито индекс, нито таксономия, не е и носител
на значение дори когато артикулира някаква поредица от семантични
конфигурации, то им се изплъзва, то е на техния ръб,
то е границата на излъчването, технето на текстуалността,
която понася-излъчва, но никога не съвпада с нея.
Невписваемостта на тялото е неговата differintiа specifica,
отписвайки се, то успява да създаде онзи особен текст, който
е самото то и който предстои да бъде разчитан и осмислян.
9
Нанси, Жан-Люк. Corpus. София, 2003, с. 27.
10
Пак там, с. 29.
64