Tqloto_tekst_Desi_red

се нуждае от присвояване-разбиране. Питането към тялото е
питане към наличността на Ето-то и на Е-енето му като Ето,
като моето собствено ето и ето-то на света; както и като
ето-то тук на всичко това, което самото то е. А то е някакъв
плероматичен дюнамис, изпълненост от налична сила, която се
излива и като своето ето-тяло и като моето ето-самоусещане
и като оформящата всичко, което ме обгръща като ето-мисъл,
чрез която изобщо се домогвам до наличното Ето. Дюнамис
и на неразгърнатото, но способно на разгръщане, напълно възможно,
защото е и напълно способно ето, преди всичко като
ето-тяло. Показването-заявяване, дейкъсът – появяването,
дюнамисът на проявата са поредица от естествени артикулации,
мигновени, съвместни и на всичкото отгоре осъществени
от безчет ракурси и безчет входове, но състояли се в абсолюта
на самоизплъзващото се, но налично и реално тук-тяло. Питането
към тялото е част от питането към ето-то на тук, в
което не друг, а тъкмо Аз, при това сега, се състоя точно така
и не по някакъв друг начин.
Движението
Онова, което проявява и явява тялото не като образ и обем,
като тежест или изглед, вид, а което го оприсъствява, в най-специфичната
форма на оживотвореността, като дюнамис, е онази
сила, която прераства и прелива от себе си – движението.
Тялото като тяло и тялото текст се състои сякаш най-вече
като движение. Тялото през движението се артикулира по
отношение на диференциацията от предметното, от вещността
в полза на живото и трансформативното. Собствено
субстанциалното на живото тяло е тъкмо неотменимостта
282