Tqloto_tekst_Desi_red

светла тъкан на света.
Унищоженото тяло
Изкуството живее и се подхранва от своите парадокси.
Танцът, това изкуство на тялото, на движещото се тяло,
разкрива един твърде необичаен парадокс, то непрекъснато се
опитва да надмогне тялото, да го преобрази, преформулира, в
последна сметка да го унищожи. А тялото в танца е специфично,
именно в танца тялото става тяло, то буквално се заражда
и осъществява като такова, защото преди това то е усещане
в сетивата или насилствено осъзнаване през погледа на другия.
Тялото в танца се появява, сътворява именно в движението.
И ако трябва да отграничим тялото от вещта, от мъртвата
материя, от плътта и плътността на наличното – сомата,
то това е способността му да бъде движение – стихия,
промяна, т.е. да бъде живо. За разлика от другите изкуства, в
които инструментът-средство, актът на сътворяване и целта
не съвпадат; в танца тялото е едновременно инструментът,
създаденият текст, актът – обектът и субектът на творчеството
– парадоксален компендиум. В другите изкуства средството
е обикнато, фаворизирано, на него се додава битие, то бива
разположено, протегнато върху цялото мироздание. В литературата
това са думите, които изричат самото битие, в живописта
– баграта и линията, които конструират мирозданието, в
скулптурата пространството, докато в танца средството –
тялото, и то тялото, осъществено като такова тъкмо в движението,
бива анихилирано, отхвърлено. Танцът разрушава средството
си, разтваря неговите граници и го оставя да се разпадне,
за да каже смисъла на самото човешко. Танцът се осъществява
291