Tqloto_tekst_Desi_red

Съзвучие и насилие
Тялото и душата сякаш са отгласени в тази дихотомия, която ги
кара да се появяват, да рефлекитират едно у друго. Близост, която
е акт колкото на принуда, толкова и на хармония. Ако Тантал
олицетворява абсолютното присъствие на тялото, а Нарцис
проекцията, то душата е силата за погледа, любовта и вината за
противопоставянето и неудовлетворението. Сякаш тяло-душа е
напрегнатият дискурс на човешкото и спокойният съзерцаващ поглед
на античните мислители, който може да бъде реконструиран,
ни разкрива една почуда – енергията на това противопоставяне
има едно общо лоно и двете понятия се конфигурират и уплътняват
чрез собственото си оттласкване и привличане. Вглеждането
в тази опозиция ни помага да разберем парадоксалния език на онтологията
и на нашето собствено мислене, който се подхранва от
антиномиите и крее при липсата на съпротиви.
Парадоксът например, който са преживели дори такива мислители
като Ницше и Фройд, чието категорично решение да
живеят през тялото си, в тялото си – е, че най-неочаквано се
натъкват на най-сложни проявления на Духа и са принудени да ги
преживеят. Историята им е показателна колкото за връзката,
толкова и за генерираната енергия, за смисловите избухвания
и напрежението на биномията тяло – душа, която очевидно
е нещо повече от противопоставяне. Нима е скрито величието
на човешкото достойнство в осъзнаването и живеенето в
колебливостта, риска, напрежението и болката от едно игриво-красиво
и трагично между – μεταξύ. Човешкото е винаги в
ситуацията на преход, на стоене между.
101