Tqloto_tekst_Desi_red

виждане за тялото – за вещественото човешко тяло, не като
за абстрактно перцептирана единна цялост, а по-скоро като
за множественост, за прояви на членове, на самостоятелни и
отделни, съставящи група елементи, подчинени на общ, произтичащ,
проявяващ се в тях и изразяващ се посредством тях
принцип. Едва именно когато сомата става дума за цялото
тяло като органическо единство, някъде през V в. пр.Хр., в
Класическата епоха, тялото вече се осъзнава като единно цяло,
всички части на което са съотнесени една към друга и към своята
собствена съвкупност в някаква равнозначност и равноценност,
която е самата естественост.
Вазописта от Геометричната епоха онагледява много добре
и едно друго схващане за тялото – направо сглобявано от поотделно
прибавяни части. Торсът е триъгълник, главата точка,
ръцете и краката обичайно с подчертани мускули, разграничени
един от друг със силно изразени стави. Членовете на тялото са
„артикулирани“ посредством тези геометрични въплъщения –
ставите са тънки, докато мускулите са едри и месести, дори
пресилени. Това е ключ и към превърналото се в лайтмотив
на старогръцката култура разбиране за тялото като тяло в
неговия дюнамис и кинетична готовност и подвижност, гаранция
за оживеността му. Ставите са ключ към подвижността,
мускулите към силата – двете са изразени чрез различно отношение.
Ставата е самата пригодност на тялото за движение,
а мускулът за постигане на правото на живот, което е и право
на свобода – силата има чисто властово и телесно съответствие.
Така се дедектира през геометричното отношение на-имежду
ставите и мускулите като подвижността на тялото
и подвижното въобще, на движението като основна негова
характеристика, тялото се очертава като тяло в-и-чрез движението
си, от една страна, така, от друга, то се дефинира и
социално и властово вписва в организма на общността през
своята сила и способност за заявяване.
200