Tqloto_tekst_Desi_red

възмущение. Тялото се възприема отново като автентична,
неоспорима истина, неизкривяваща в обяснения-интерпретации
действителността, а откровяваща я в непосредственото
наличност. Безсрамието спрямо тялото обаче се превръща
в постулат и принуда, в смущаваща тенденция, която изгаря
реципииращата перспектива. Безсрамието отдалечава тялото
от тялото, човешкото от природното, съзнанието за безпогрешността,
механизменото възприятие на биомашината превръща
тялото в тотален обект, който не може да бъде преживян
субектно и индивидуално.
Днес тялото се осъществява в своето отсъствие от всичко
онова, което е то не като организъм, а като тяло. Модерното
тяло е тяло на отсъствието, постмодерната ситуация е
ситуация на съществуване отвъд тялото, на съществуване през
отсъствието на телесността. И всички симптоми на фрустрацията
и компенсаторните техники на фитнес и спа културата,
диетиката, пластичната хирургия и модата не успяват
да компенсират тоталната разобщеност на постмодерния човек
от тялото му. Отсъствието от тялото обаче не бива да
се мисли като отсъствие от плътта, а като специфичен екзистенциален
модус на съществуване и битие чрез разобщеност,
чрез невъзможността за приобщаване на смисъла на тялото
към самия екзистенциален смисъл. Опозицията тяло – смисъл
е до голяма степен част от окачествяването на постмодерния
екзистенциален модус не като присъствие, а като отсъствие
– несвързаност, неединност, откъснатост, прекъснатост,
фрагментарност и най-вече като отсъствие от себе си. Красноречивото
съществуване чрез отсъствие от собственото
тяло в епохата и мутациите на „перверзния капитализъм“ 5 е
5
Перверзен капитализъм – понятие от последните години на ХХ и първото
десетилетие на ХХI в., антиципиращо трудовете на Ги Дебор, определящо постмодерната
епоха и капитализма посредством консумеризма и потреблението, съотнесени
към либидното желание и невротичното рекламно вменяване; обосновавано като
324