Tqloto_tekst_Desi_red

Сам Архилох, разридан и обливан във сълзи горчиви,
Здраво държеше Ахил за ръцете от страх да не вбие
меча си в своето гърло героят, покрусен в сърцето.
Стенеше грозно Ахил … 14
Мъката е представена чрез физически действия, психическото
състояние е физическо действие – душата е тялото,
скърбящото тяло, обзетото от стенание, което се излага на
общия поглед в откритостта на собствения си афект, който
бива споделен, който има и е остойностен, оценностен и
оцелостен от взаимността на всеобщата наскърбеност от
всеобщото значение, което придобива, защото скръбта по приятеля
любовник е синхронизирана и субституирана в скръбта
по партньора другар в битката, на чиято защита и подкрепа
Ахил вече не ще може да се уповава, откъдето и произлиза изобщо
смисълът на тази всеобща наскърбеност и значимостта на
тяхната приятелска, а и „интимна“ свързаност в другарство,
което Ахил сам определя пред майка си Тетида: Него, Патрокъл,
от всички най-много обичах, като живота си свиден (И, ХVIII, 78–82).
Душата в качеството є на δαίμων при Омир е телесна реакция,
както твърди и Лосев: И при Омир както е видно... психея
не е нищо друго, освен тъкмо демоническото същество на човека 15 . Рефлексия
на необяснимото, от една страна, а от друга на битието,
от което самият човек се чувства пронизан, обладан и
подчинен, но и чийто субект се оказва; субект, върху когото
съществуването се излива чисто стихийно и невъзвратимо.
Пансоматизмът на Омир е свързан и с още неотчлененото
категориално и абстрактно мислене с неспособността материята
да се долавя като несамотъждествена с живото тяло.
Материята, движението, душата и животът са неоразличени,
14
Омир. Илиада, ХVII, 23–36, с. 353.
15
Лосев, А. Ф. История античной эстетики. Т. 8. Итоги тысячелетнего развития.
Кн. І. Душа. Москва, 2000, с. 724.
125