Tqloto_tekst_Desi_red

Защото не само онтологическото тяло, както твърди Нанси,
не е било мислено изобщо, но не са мислени и собствените текстове
на тялото, на които то е непрестанен автор. Като все
още е предстоящо да бъде прокарана демаркационната линия
между текстовите конструкции, в които тялото е знак, или в
които то, преди всичко като телесност, е било вписано, и как
то се инкорпорира в тях от една страна, а от друга да бъдат
дефинирани артикулациите на самото тяло, които са собственият
му текст. Защото трудно бихме могли да се съгласим,
че е възможно тялото да не произвежда дискурс и текст, след
като може да създава понятиен вакуум, да предизвиква криза на
разбирането и да бъде питане и проблем, т.е. да се нуждае от
присвояване, разбиране, от енергиен-мисловен ресурс. Но това
как тялото е текст, и то тъкмо текст на човешкото; и какво
можем да определим като текст на тялото тепърва предстои,
а и едва ли е задача, която лесно може да бъде изчерпана сама по
себе си.
Тялото противостои на мисълта поради непрестанно
изплъзване, което е част от негова способност на непроницаемост
и битиен фундамент. В този акт на изплъзване се корени
и основният теоретичен и мисловен парадокс. Тялото не е различно
от субекта на познанието. Тялото непрекъснато съвпада с,
то е и е самият субект – този, който мисли, който произвежда
мисълта – и този, който е обект на същата мисъл. От друга
страна, самото тяло винаги е налично в парадокса да бъде субект-обект
на себе си; то е обект на своя собствен акт на познание
на опита. Както тялото на познаващия субект и тялото
на разглеждания обект, то съвпада, субект и обект са едно. Дистанцията
е актът на излизане, на оразличаване на субекта от
себе си, на доброволното му поставяне в позицията на обект на
самия себе си. Но доколкото това е възможно, тялото трябва
да излезе от себе си, за да се срещне със себе си – именно като
тяло – да влезе в режим на противопоставеност, да се превърне
65