Tqloto_tekst_Desi_red

сила и усилие на едно ниво, а на друго като структуриране на
онтологическата схема, протичаща в логиката на една неотменимост,
безвъзвратност и категоричност – линеарна еднопосочност,
независимо как тя е тълкувана като жестокост,
биологическа предустановеност или нещо друго. Кинтагматичността
е не просто отношението и строежът на текстуалността
на тялото в движенчески аспект, а смисловостта,
предположена-заложена и естествена на изобщо кинетичното в
тялото като закон и отношение между дадености и действия.
Кинтагмата предполага и отношението между естествеността
на закона и естествеността на волята, вложени в тялото,
чието противоборство всъщност ражда текста на тялото
като движение и го изявява не само като живо, но и като свобода
и споделимост. Движението е не просто трансформация,
то винаги е и трансгресия – престъпване, промяна-ревизия на
границата, то е тревожното съотношение на мяра – μέτρον и
междеене μεταξύ – съразмерност – болка и наслада, колапс и разпростиране,
начало и край – цялата пластика на потопеността
и съозвучеността между тяло-свят, действие-съществуване
– едно неудържимо и чисто онтологично междеене – μεταξύ.
Движението осъществява битието като такова тъкмо
в границите, в кожата и тъканта на тялото като динамичност
– веднъж интровертно в невидимата, скрита като вътре-движение
самотурбуленция и трепет – почти органично-психична,
интериорна кинетичност; и втори път напълно
екстровертно на крайници, торс, глава и т.н. Движението се
представя в своята принципна двуаспектност и в другия характеризиращ
ракурс – то се извършва в-и-от тялото веднъж
и втори път, съвпадайки с това веднъж, в окръжаващото го, в
откритостта и отвореността на света. По този начин движението
има смисъл на първо ниво като намерение, усилие, сила,
реализация и трансформация вътре в самото тяло и втори
път в реалността на света като негова трансформация и про-
286