Tqloto_tekst_Desi_red

всякакъв род тела не просто човешки, но и животински и
растителни, през всичко, което се поддава и може да бъде
оживотворено, което принадлежи на заедността на живото,
не е учение само за движението и самодвижението на душата,
но и за безсмъртието като движение, за възвръщането
на всичко било, от една страна, а от друга е и учение за онзи
сън с дейни крайници 36 , за надмогването на същия този сън. Но
в своя най-дълбок план то е учение за душата като живото,
вечно живото, чийто израз е движението, което протича
през всички възможни степени на съществуването и оживотворяването
и което е просто нередуцируемо до еднократноста
и ограничеността на само един живот. В това пътешествие-странстване
из мирозданието, из всички нива на
космоса, душата се открива като хармония, която опознава
и пронизва цялото, защото тя е негов носител и тъкмо тя е
принципът на неговото удържане. Съзвучие, което е природната
връзка между тяло и душа и взаимното просветване на
едното и другото. Душата в своето странстване разкрива
своята телесна природа, анамнезично репрезентирани дори в
представянето на тялото-сянка-душа в отвъдното, която
е натоварена с откровенията на телесните наслади и страдания,
като така се разпростира дори в отвъдното – болезнено
преживяната телесност на живото, на живеещото, на
живота, респективно на самата душа, както много по-късно е
и при Данте в неговия Ад от „Божествена комедия“, където
страданията и възмездията на грешниците в отвъдното са
само в телесен мащаб и болката е дефинируема единствено в
аспекта на сетивно-плътското терзание.
Характерът на метемпсихозата е генеративно съдържателен
– „от ваза във ваза“ – μετεμψυχω̃σις, което най-вероятно
откровено означава от-ново раждане, но в една също така
36
По Пиндар, фрагмент от Питийска ода: „ спи при дейни крайници“.
158