Tqloto_tekst_Desi_red

в-и-чрез сетивата, толкова и спрямо Аз-а, излъчен-излизащ от
тях и конструиран в динамиката на отношението привличане-оттласкване.
При това положение „пространствеността
на вътре-светово подръчното“ е способността на Dasein непрекъснато
да:
... взема своите отдалечавания със себе си.... (тъй като така)
то никога не може да пресече отдалечаването, далечината на
подръчното от самото него. Пространството, което е открито
като пространственост на цялото от пособия в обгледното
Бъдене-в света, принадлежи всеки път на самото биващо
като негово място.... Тази пространственост обаче има
своето собствено единство чрез свето-съобразната цялост
от сложности-извърнатости на пространствено подръчното...
Оставянето на едно подръчно, както е в околосветовното
му пространство, остава онтически възможно само затова,
защото самото Бъденеето-на, що се отнася до неговото
Бъдене-в-света, е „пространствено 35 .
Дактилността, тялото-чрез-ръката, разпознават дълбочината
и абсолюта на тук, и като неотменимост на телесното
тук и постижимо като подръчност, е проявеност преди всичко
като обем, като пространство. Дактилността – таксисът
се изявява най-напред като обем, изпълненост, после като текстура
и характер, като усещане и самоусещане. Подръчността е
тялото-в-и-чрез ръката и съвместяването на Бъденето-ето-на с
Бъдене-в-света в модуса на откритостта, което е и дактилно,
сенсибилно-сенсуална откритост и афективност. Тялото като
афект е тъкмо чувстващото тяло-трепет акциденциална способност;
околността на подръчното гради афектността на
тялото, в което сенсибилно-сенсуалното е хейрономично екста-
35
Хайдегер, Мартин. Битие и време. С., 2005, с. 83–85.
275