Tqloto_tekst_Desi_red

та на плазмените фасетки или екранирането и утрирането.
Чрез този механизъм усещането за преливането на границите
и смешението на реалностите става особено отчетливо и
придобива чисто естетически ефект – наслагвайки едно медиизиране
върху друго. Откровеността на мултимедийното
сговаряне на образната и телесната актуалност винаги подпомага
възможността да се осъзнае диспропорцията и неравновесието
на съществуванието. Още повече че така се осъществява
и основният конфликт, в последна сметка разрешен в
полза на виртуалната реалност. Наличната действителност
е обезкървена и безинтересна, актрисата е скучна пред камерата,
но нейният излъчен-експониран образ е интригуващ –
огромен, жаждащ, всмукващ вниманието и виталността на
погледа. Фактът, че е възможно например синхронно да се
проследява действителността на един театър на тялото и
неговото непосредствено излъчване върху самото тяло във
визуално окрупнена проекция, лишава наличността от смисъл.
Конкретно видимото е беззагадъчно, виртуалното става дълбоко,
то уедрява факта и той се откроява, буквално/баналното
става космическо, защото се разпростира във време и
пространство и заиграва с другите налични тела, които понасят
неговото въздействие, дори само като светлина.
Самият излъчен образ е насладен, той е абстрахиран, естетизиран,
лишен от съчувствието и конкретиката на плътта,
освободен от старата етическа съпричастност на трагическия
театър. Той е наличност без наличие, физиономия без лице,
някакъв нов модел на свобода без отговорност и тъкмо затова
е така въздействащ и способен да стане говор за глъбта и
възвишеното, за невъзможното вече възвишено. Малкото, през
погледа на камерата, става голямо отчетливо и натрапчиво видимо
– проблемно, актуално, лишено от своята безгрижна незначителност.
392