Tqloto_tekst_Desi_red

трагично, днешният човек изглежда твърде жалко подобие на
своята страст, на технократическите си ламтежи и гигантизми.
Безумен и малък, престъпник на дребно, въпреки глобалните
мащаби на собственото си престъпление. Кой го превръща в
заложник и жертва, кой го лишава от дух и тяло? От чия полза
е това, от групата властници, който не са твърде по-различни.
Накъде се е упътил в своето безумие днешният изтънчен,
префинен човек?! Кому е от полза тази дискредитация на човешкото,
мирът ни не е ли война? Тялото ни не е ли сражение
жертва и жив труп?! Отговори?! – това са просто апории, въпроси
– риторични, но на които непрекъснато се търсят още
и още оправдания, че изобщо биват повдигани или че все още
има съзнание за тяхната актуалност.
Докога?! – докато все още философията притежава куража
и дързостта да пита за болката, да гледа в нея, да понася
безсмислието и глупостта, да бъде опърничава и своеволна,
да рискува всичко заради голата истина, да изпива отровата
като Сократ и да се преражда в Платон, да обучава Аристотел
и да създава влюбени в радостта души като Ницше и
отчаяни огорченци като Чоран. Да иска, мечтае и да се бори
за свобода за самопоробващия се човек. Философията не обича
мира, нито копнее войната, тя е тревогата, неспокойствието,
вечното блуждаене и бездомност и тяхното единствено
утешение. Не обича мира, защото знае, че такъв не
съществува, опълчва се на войната, защото служи на живота.
Философия – война в мира, мир във войната. Философията
винаги е била кризисен език, трагична тревога за чезненето
на човешкото, за неговото поробване. Има ли какво още да
изчезне?! – отсъства духът, отсъства и тялото, кое е останало
да присъства?!
Социален мир, привидност, жертвата е една – Ти самият.
Войната, бойното поле, целта, оръжието – си ти самият. Виж
435