Tqloto_tekst_Desi_red

Мимезисът на безплътното свободно тяло „като-че-ли“ е не
просто подражание, а някаква духовна стратегия за уподобяване,
за израз на творческия импулс като овеществяване и въплъщаване
в реалното, като реализация в актуалността на живото, откъдето
и първосигналният пиетет и дълбочина на увлечението
към подобността към „реализма“ (дори в чисто художествен и
документалистки аспект), който обаче е бил винаги „като-чели“,
а не самото нещо, самото ето на всичко това. Но и въпреки
това „като-че-ли“ се доказва в борба и противопоставяне
на онова, което прави „като-че-ли“ граница на човешката сила и
демиургична способност спрямо насъщността на непосредственото
ето-тяло. Виртуалното тяло, ефектите на безплътната
плът, проецираща се като тяло „като-че-ли“ дишаща и жива,
като едно функционално безтелесно тяло, но по някакъв начин
оживотворено, поддържано в режима и статута на „като
живо“, отново изнася естетическия проблем за миметичния характер
на едно на изкуството, но и на екзистенциалните модели,
отваря хоризонта за етоса на статута „като-че-ли“; който
е повторение на онтологичната констелация, на целия човешки
свят, който е някакво претълкуване на своята озованост в битието,
подражание, чрез уподобяване, творчество, през вложен
в същността нагон към демиургична съзидателност и чувството
за невъзможност спрямо автономността от архетипалния
нагон за демиургично постигане на битието. Демиургично – тъй
като то е тъкмо най-човешката от човешките страсти, които
очовечават, а и субординират всички останали потенциални
разпръснатости на природните пътища за проекция на съществото,
което в момента се дефинира посредством статута
homo spiens.
Заслепителността и блясъкът на нещо уподобено „като-чели“,
приличащо, изимитирано като живо, като реално, е фак тът,
че то нахлува брутално в ореола на живото, че бива облъх нато
от онтична действителност, от непредставимия живот, ос-
348