Tqloto_tekst_Desi_red

родът, тялото като конституентния образец на човешката
форма и модус на онтологично осъществяване, но тъкмо тази
изхабеност на образа откроява парадокса на единствено възможната
сингуларна постижимост на тялото и поредицата
от парадоксални логически примирия, необходими, за да се осъществи
един дискурс за тялото от тялото. Защото тялото
е колкото баналността на трафаретния екзистенциален модус
на човешкото, толкова и отсъствието и невъзможността
за баналност през тялото, което постига битието си само и
единствено през своя неповторим сингуларен опит. Не е възможно
да се охарактеризира нищо от телесната форма, ако тя
вече не е известена сама в себе си и в своето наличие в онзи,
които преживява-мисли себе си.
Другото и чужденецът
През своята откритост, през парадокса singularia tantum и
pluralia tantum тялото реализира още една антиномия на своята
онтологична характеристика. Тялото е другото на субекта,
другостта на субектността. Тялото е чужденецът в самия мен,
присъствието на другия, и на другите. Тялото би могло да бъде
мислено като другия на-в мен самия и света в-на мен самия.
Парадоксът, че тялото ми се явява като тяло в другия и
през другия, то е насилието, погледът и присъствието на другия
върху мен, които ме свежда до тялото ми, отграничава ме
от по детски великолепната симбиотична втъканост на свят
и аз, тъй като другите са за мен наличност на други не-мои
тела, които ми посочват, дори само с присъствието си, че и аз
86