Tqloto_tekst_Desi_red

самото битие, като се уподобява на него, но уподобявайки се, се
представя като по-плътно, по-достоверно, дори по-органично
битие от самото веществено и въплътено битие. Безплътното
тяло е образ, който е повече от себе си, който е повече битие
от битието, който посочва как се уплътнява и въплъщава
ек зистенциалната способност, образ, които оприсъствява не
чрез изобразеност, а чрез въплътеност като тяло. Така безплътното
тяло се третира нагледно като онтологично достоверно
и се мисли в категориите на органичността и плътността
на битийното. В този образ безплътното тяло-изображение е
по-интересно, по-завършено, по-красноречиво, по-плътно и достоверно
от самото дишащо тяло. Ефектът е унищожаване на
видимостта посредством самата видимост, посредством документалната
рефлексивност на фотографското посредством
„всевидимостта“ на фотографското и наличието и изчерпателността
на знанието в рамката на тази еднозначно плътна видимост,
която вижда и прави видимото видимо.
Това имплицитно удвояване обаче е неосезателно, то не
бива мислено и затова позволява усещането за едно отсъствие
на конструираност и за долавяне, отчетливост на онтологичната
интензивност, която иначе се заглушава в общия „органичен
шум“ на съществуването. Безплътното тяло е образ, но не
и изо бражение, то е образ, за който се забравя, че е отражение
или изображение, то е пределно плътно в собствената си сегашност
и настоящост, плътно до такава степен, че е израз на
самата зримост, на видимостта като такава, на тялото като
тяло. Това негово иреално „там“ е някак си и едно абсолютно
тук, но дистантно, като въпреки това то е винаги напълно
онтологично тъждествено, въпреки че е „там“, то е там като
един изгубен и забравен „рай“, който обаче е абсолютно тук,
сега, и аз съм в позиция да го осъществя, през себе си, макар и да
знам, че съм навеки отхвърлен и изгонен от Рая, който е затръшнат
за мен, от който аз съм трагично изгонен.
382